Старобългарски глаголически ръкописи - Трета част

Над 8000 ръкописа и старопечатни книги се съхраняват в най-стария действащ православен манастир - Синайския манастир "Света Екатерина" в Египет. Създаден през ІV век, манастирът е обновен през VІ в. по време на управлението на император Юстиниан Велики. През вековете в манастира живеят монаси от различен произход, в т.ч. и български за дълъг период от време. Именно нашите сънародници пренасят от България или може би пишат и преписват в манастира ръкописи на старобългарски език, включително и няколко написани на глаголица.

Синайски глаголически псалтир

Синайски псалтир (Синайски глаголически псалтир). Старобългарски глаголически паметник от X век. Съхранява се в ман. „Св. Екатерина" на Синайския полуостров, където е открит сред други ръкописи - гръцки, арменски, сирийски и грузински - през 1850 г. от архим. Порфирий Успенски. През 1975 г. по време на ремонт на помещенията в манастира са намерени още 32 листа от него и така общият му обем днес е 209 л. Съхранява се под две сигнатури: MS 38 за старата и MS 2/N за новооткритата част.
Кодексът е запазил най-ранния известен славянски текст на Псалтира в неговата архаична редакция и стои най-близко в текстово отношение до първоначалния Кирило-Методиев превод. Ръкописът е без край. От него са оцелели текстовете на всичките 151 Псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш", Утренята песен и началото на Чина на вечернята.
Написан от не по-малко от седем книжовника, като общото при тях е архаичното писмо със следи от най-древната, не напълно кръгла глаголица. По-голямата част от тях са писали своя текст със старинно, висящо писмо. За познаване на кирилицата подсказва наличието на някои кирилски букви в текста.
Архаични следи от най-ранната глаголица се забелязват и в правописа. В това отношение Син. пс. се родеее с Киевските листове, Охридското евангелие и старинната част на Зографското евангелие.
Най-малко трима от книжовниците, написали кодекса, са участвали в изработката и на неговата украса. Тя е оформена с кафеникавото мастило на текста, заедно с жълт, червен и зелен цвят и в стила й се откриват паралели сред коптски и византийски ръкописи, създадени главно в манастирска среда, между средата на IX и първата половина на X в. В езика на текста се открояват най-малко два пласта: единият е архаичен и в него могат да се открият следи от езика на текстовете, възникнали в Морава и Панония по времето на св. Методий и по-нов, източнобългарски пласт, който свързва текста с паметници, като Зографското евангелие и Супрасълския сборник.
Публикации:
Велчева, Б. Глаголицата и школата на Климент Охридски. В: Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. София: Издателство на БАН, 1966, 133-141.
Джурова, А. Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София, 1981, 20.
Иванова-Мавродинова, В., Л. Н. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. В: Кирило-Методиевски студии, т. 12, София, 1999, 5-86 (за псалтира стр. 33-39)
Иванова-Мавродинова, В., Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. В: Славянска палеография и дипломатика. София: CIBAL, 1980, 195-196.
Илчев, П. Синайският псалтир и неговите писачи. В: Славянска палеография и дипломатика. София: CIBAL, 1980, 89-95.
Кочубинский, А. Итоги славянской и русской филологии. Записки Новоросийского университета, 1882, т. 33, 263-272.
Кульбакин, Ст. Полугласници у Синайском Псалтиру. Jужнословенски филолог, V, 1925-1926, 69-82.
Мавродинова, Л. Украсата на Синайския псалтир. Старобългарска литература, 13, София, 1983, 74-90.
Огiенко, I. Iсторiя церковно-слов'янскоi мови. Том п'ятий. Наиважнiщi пам'ятки церковно-слов'янскоi мови. Частина I: Пам'ятки старо-слов'янськi X-XI вiкiв. Варшава, 1929, 38-41.
Погорелов, В. Псалтыри М., 1901: IX-XI
Ягич, И. Глаголическое письмо 1911: 80, 130-131.
Петровская, Ю. В. К вопросу о мене глухих в старославянских памятниках. Мена глухих в Синайской псалтыри. Известия ОРЯС, 1916, т. 21, кн. 1, 279-319.
Ягич, В. Четыре статьи, 1884, 42-65.
Altbauer, M. Psalterium Sinaiticum. An 11th century Glagolitic Manuscript from St. Catherine's Monastery, Mount Sinai. Skopje, 1971 (фототипно издание на л. 1-177 от ръкописа с Addendum от H. G. Lunt, 350-360)
Fetková, Petra. Die Schreiber des neugefundenen Teils des Psalterium Sinaiticum. In: Glagolitica. Zum Ursprung der slavischen Scriftkultur. Hrsg. Von Heinz Miklas unter der Mitarbet von Sylvia Richter und Velizar Sadovski. (Östterreichische Akademie der Wissenshaften. Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkan-Kommission, Philologische Abteilung, 41). Wien: Verlag der Ostrreicheschen Akademie der Wissenschaften, 2000, 109-116.
Kondakov, N. Vues et antiquites du Sinai, 1883
Pastrnek, Fr. Die griechische Artikelkonstruktionen in der altkirchenslavischen Psalter- und Evangelienübersetzung. Archiv für slavische Philologie, XXV, 1906, 366-391.
Velčeva, B. Berndt von Arnim und die Glagolica. In: Glagolitica. Zum Ursprung der slavischen Scriftkultur. Hrsg. Von Heinz Miklas unter der Mitarbet von Sylvia Richter und Velizar Sadovski. (Östterreichische Akademie der Wissenshaften. Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkan-Kommission, Philologische Abteilung, 41). Wien: Verlag der Östrreicheschen Akademie der Wissenschaften, 2000, 43-46.
Северьянов, С. Синайская псалтырь. Глаголический памятник XI века. Петроград, 1922.
Tarnanidis, I. C. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 87-90, 249-282.
Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. София, 1986, 192-193
Arnim, B. Studien zum altbulgarischen Psalterium Sinaiticum. Leipzig, 1930


Синайски требник (евхологий, молитвеник)
Старобългарски глаголически паметник от X век. Открит 1850 г. от архим. Порфирий Успенски в ман. „Св. Екатерина" на Синайския полуостров. През 1975 г. са открити още 28 л. от паметника и днес той се състои от 133 л. По-голямата част от ръкописа се съхранява в манастира „Св. Екатерина" (със сигн. MS 37 за старата и MS 1/N за новооткритата част) - общо 133 листа. Другите четири листа се намират в Русия. Два от тях са занесени от Успенски в Санкт Петербург, където днес се пазят в РНБ (от сбирката на П. Успенски, Глаг. 2). През 1853 г. П. Успенски и Н. М. Крилов посещават отново Синайския манастир и взимат със себе си още един лист, който днес се съхранява в Библиотеката на АН в Санкт Петербург в сбирката на И. И. Срезневски, № 19 (сигн. 24.4.8). През 1881 г. Н. П. Кондаков посещава Синайския манастир и също взима лист от паметника. Сега той също се съхранява в РНБ (от сбирката на Н. П. Кондаков, глаг. 3). Според учени като Н.М. Карински и И. А. Бичков листовете, съхранявани в Санкт Петербург са части от друг ръкопис.
Началото и краят на ръкописа липсват. От обозначението на първата запазена тетрада (Nr. 20) научаваме, че това е бил голям кодекс и около 160 листа от неговото начало днес липсват.
Съхранената част съдържа част от най-старинния славянски състав на богослужения денонощен цикъл, като чинопоследования, обреди и молитви. Особено интересен е текстът на молитвите за всякакъв случай (на всяка потреба). Този състав на ръкописа е ранен и съдържа както части от Молитвеника, така и на Служебника. Важен за проучването на ранната славянска богослужебна практика е Изповедният чин, чийто точен извор не е открит сред гръцките и латинските средновековни текстове. Част от него, т. нар. изповедна молитва, съответства на Емерамската молитва, текст на старовисоконемски. От латински се счита, че е преведен пенициала (списък от наказания, прилагани при нарушаване на християнския морал). По-голямата част от текстовете обаче са преводи от гръцки. Самият състав на кодекса има паралели в гръцки (провинциални византийски и итало-гръцки) евхологии от X век. Неговото комплектуване на славянска почва е станало от архаични моравски преводи и по-късни допълнения, направени в България.
Ръкописът е написан от един книжовник със старинна, не съвсем кръгла глаголица. Писмото е дребно и широко. В палеографско и правописно отношение се наблюдава близост с паметници като месецесловната (едноколонна) част на Асеманиевото евангелие и Рилските глаголически листове.
В украсата на ръкописа се откриват главно две тенденции, които понякога се смесват. При едната преобладават геометричните форми на инициалите, докато при другата са налице растителни и плетенични мотиви. Характерни за ръкописната украса са и цветните основи в жълто или зелено при заглавията.
Езикът на текста е архаичен. Писачът на паметника е бил с добре развито чувство за езика и в някои случаи, както при промените на еровите гласни, е отразил измененията изключително последователно.
Публикации:
Иванова-Мавродинова, В., Л. Н. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. В: Кирило-Методиевски студии, т. 12, София, 1999, 5-86 (за Синайския евхологий стр. 26-33)
Иванова-Мавродинова, В., Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. В: Славянска палеография и дипломатика. София: CIBAL, 1980, 195-196.
Карлинский, А. Е. Старославянская версия Сант-Еммерамской молитвы. В: Типология и взаимодействие славянских и германских языков. Минск, 1969, 135-161.
Минчев, Г. Мястото на новооткритите листове от Синайския евхологий сред другите текстове от ръкописа. Филологически и литургически анализ на молитвите от денонощния богослужебен цикъл (asmatikе akolouthia). Palaeobulgarica/ Старобългаристика XVII (1993), 1, 12-36.
Огiенко, I. Iсторiя церковно-слов'янскоi мови. Том п'ятий. Наиважнiщi пам'ятки церковно-слов'янскоi мови. Частина I: Пам'ятки старо-слов'янськi X-XI вiкiв. Варшава, 1929, 35-38.
Dostál, A. L'Eccologe slave du Sinai. Byzantion, 1, 1966, 41-50.
Frček, J. Euchologium Sinaiticum. Texte slave avec sources greques et traduction francaise. I (Patrologia Orientalis, 24.5), 1933, II (Patrologia Orientalis, 25.3), 1939.
Frček, J. K textové kritice Sinaiského euchologia. Slavia, 16 (1947), 1-2, 31-46.
Issatschenko, A. Die althochdeutschen Beichten und ihre altslavische Übersetzung. Zeitschrift für slavische Philologie, 18, 1942, 283-309.
Repp, F. Zur Kritik der kirchenslavischen Übersetzung des sogennanten St. Emeramer Gebets im Euchologium Sinaiticum. Zeitschrift für slavische Philologie, 22, 1954, 2, 315-332.
Stankoská, Petra. Trojí hlaholské o v Euchologiu sinajskem. In: Cyrillomethodiana. Sbornik k ucťní památky Mons. Prof. ThDr. Vojtěcha Tkadlčíka. Olomouc-Praha: Euroslavica, 2000, 125-131.
Vaiilant, A. L'Eucologe du Sinai: particularités de la langue du texte. Byzantinoslavica, 21, 1, 75-87.
Van Wijk, N. Zur Vorgeshichte zweier altkirchenslavischer Sprachdenkmäler. II. Euchologium Sinaiticum. Archiv für slavische Philologie, 40, 1926, 271-278.
Nachtigal, R. Euchologium Sinaiticum. Starocerkevrnoslavanski glagolski spomenik. I del. fotografski postenek. Ljubljana, 1941; II del. Tekst s komentarjem. Ljubljana, 1942
Tarnanidis, I. C. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 65-86, 219-248.
Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. София, 1986, 193-194
Słonski, S. Index verborum do Euchologium Sinaiticum. Warszavwa, 1934.

Псалтир на Димитър
Глаголически ръкопис, открит през 1975 г. в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Съхранява се в манастирската библиотека под сигн. 3/N. Издателят на описа на новооткритите синайски ръкописи Йоанис Тарнанидис го нарича „Псалтир на Димитри Олтарник“ въз основа на приписката на л. 1 а, където след думата Дъмтръ следва начало на дума, която не е запзена изцяло: ол(..). На тези начални букви е дадено предполагаемото четене ол(тарьбикъ). Книгата е запазена цялостно — общо 145 пергаментни листа с оригинална подвързия. Тарнанидис отнася паметника към XII в., а Б. Велчева — XI в.
Ръкописът судржа Давидовите псалми. Писан е от двама души: първият е написал л. 1б-2а, 3а, 35б-141б, 142а-145б, вторият — останалите страници. Двамата писачи се редуват постоянно, а между частите с различен почерк има оставени много празни страници, които са запълнени с приписки и молитви, изписани също с глаголица.
Досега от ръкописа е публикувана само една снимка (с. 192 у Тарнанидис), което не дава възможност за по-точното му изследване и датиране. Ако се съди по описанието и по приложената снимка, и двамата основни глаголически почерка в книгата са с висящо писмо, като вторият се отличава с по-кръгъл дуктус. Основната разлика ев употребата на буквите за и.
По текст и по език паметникът е много древен; по писмо и по език показва преход между старата и късната българска глаголица - едноеров правопис с голям ер, съчетан с употреба на четири носовки, опростена употреба на буквите за и, наличие на буква щ, наред с шт, висящо писмо, късни начертания на буквите за носовки и е, смесване на еровете с буквите за е и о. Срещат се и кирилски букви (главно в заставките).
Особенно важни са приписките и вмъкнатите части. Сред тях трябва да се отбележат няколко гръцки, латински и глаголически абецедара, апокрифните молитви (срещу диви зверове, за предпазване от вълк — да не влиза в кошарата) и особено трите вмъкнати листа, изписани с глаголица и съдържащи с рецепти, срещу различни болести. Този най-древен славянски лекарственик има важно значение както за историческата лексикология, така и за историята на средновековната медицина по българските земи. Съдържа неизветсни или малко известни думи, като чай, объринъ, покривьное листвье, зодъ, оманъ, мотuла, стоуденица и др. В правописа на лекарственика се срещат същите характерни черти, които се срещат в основния текст и в приписки, но тук те са несъмнено повече. Някои локализиращи белези и особено честата употреба на съюза ти правят възможно предположението, че протографът на лекарственика е от по-ранна епоха и е свързан със Североизточна България. Според Тарнанидис в основния текст на паметника има примери с ю вместо йотувана голяма носовка. Материалют не е публикуван, за да се проучи от гледна точка на участие на сръбски или хърватски книжовници в историята на кодекса. Възможно е да се допусне, че псалтирът възниква в манастирско средще, в което са работили книжовници с различна писмена практика и различни говорни черти.
Публикации:
Tarnanidsi, Ioannes. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 91-100, F. 7.
Велчева, Б. Новооткрити ръкописи в Синайския манастир "Св. Екатерина". Palaeobulgarica/Старобългаристика, 12, 1988, 3, 126-129.
Mareš, F. V. Význam starosloveských rukopisu nove objevený na hore Sinaj. K hlaholský rukopisum 3/N a 4/N СПб. SLavia, 62, 1993, 125-130.
Велчева, Б. Късната българска глаголица. В: Кирило-Методиевски студии, Кн. 12, София, 1999, 92-96.
Mareš, F. V. Cyrilometodejská tradice a slavistika. Praha, 2000, 591-601.


Синайски малък миней
Два разкъсани пергаментни листа с глаголица, открити през 1975 г. в Синайския манастир "Св. Екатерина". Пазят се в библиотеката под сигнатура 4/N. Съдържат част от Служба за Йоан Предтеча и Канон за апостолите Петър и Павел (29 юни). В описа на новооткритите синайски ръкописи от Й. Тарнанидис са отнесени към XII-XIII в. Ръкописът показва несъмнени следи от стара кръгла глаголица, която може да се определи като образец на типичната късна българска кръгла глаголица. Буквата за е и буквите за носовки се срещат без пресени черти. Старинни са начертанията на ж и ъ, ят се среща както с триъгълна, така и с трапецовидна форма. Има примери за изяснени ъ и ь, както и пример за о на мястото на голяма носовка: краиогълъна. Срещат се и конструкции с дателен притежателен падеж.
Историята на ръкописния откъслек може да се възстанови, като се очертаят най-малко три пласта:
старобългарска глаголица с кръгло писмо, четири носовки и надредни знаци при букви за гласни в интервокална позиция
късна българска глаголица с едноеров правопис, четири носовки, отсъствие на надредни знаци, висящо писмо, една буква за и. По тези особености Синайският малък миней се свързва по правопис с Псалтира на Димитър Олтарник, с припискитев него и с по-старинната по правопис вмъкната в него част от старобългарски лекарственик.
вероятно сръбски или хърватски черти, които са се появили в книжовен център, където са работили монаси от различни части на Балканския полуостров и където в определено време са били приети правописни норми на българската късна едноерова глаголица.
Публикации:
Tarnanidiс, Ioannes. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 100-102, ph. 11.
Велчева, Б. Новооткрити ръкописи в Синайския манастир "Св. Екатерина". Palaeobulgarica/Старобългаристика, 12, 1988, 3, 128-129.
Mareš, F. V. Význam starosloveských rukopisu nove objevený na hore Sinaj. K hlaholský rukopisum 3/N a 4/N СПб. SLavia, 62, 1993, 125-130.
Велчева, Б. Късната българска глаголица. В: Кирило-Методиевски студии, Кн. 12, София, 1999, 92-96.