Старобългарски глаголически текстове - Първа част

Клоцов сборник

Един от най-рано откритите старобългарски глаголически паметници послужил за уточнване на относителната хронология на възникването на славянската глаголица и кирилица. Фрагмент от пергаментен ръкопис от X век, от който са запазени само 14 листа. Те са били част от огромен кодекс (над 488 листа), съдържащ жития и слова. Ръкописът е бил богато украсен и е принадлежал на владетеля на остров Кърк, Далмация, Иван Франкопан. След смъртта на притежателя си ръкописът е останал без подвързия и е бил разкъсан на няколко части. Сега за тях се съди единствено по 12-те листа, открити в библиотеката на граф Парис Клоц и издадени за първи път от Йериней Копитар (Glagolita Clozianus, 1836). В изданието си Копитар излага своята панонска теория за произхода на кирило-методиевския език и окончателно оборва господстващата до тогава теза на Й. Добровски за ранния произход на кирилицата спрямо глаголицата. Сега тази част от ръкописа се пази в Градския музей (Museo Civico) на град Тренто, Италия.
Другата известна част от ръкописа се съхранява в музея Фердинандеум в Инсбрук, Австрия. Издадена е за първи път от Франц Миклошич първи издава тази част.
Писмото му е обла, висяща глаголица. Запазените листове съдържат четири слова за Страстната седмица, от които две са непълни. Предполага се, че преводът на словата е много старинен, вероятно правен по времето на Кирил и Методий. Едно от словата е анонимно и за него същестува предположение, че е ранно оригинално славянско произведение, познато като Анонимна хомилия.
Литература:
Kopitar, B. Glagolita Clozianus. Vindobonae, 1836. 166 pp.
Miklosich, Fr. Zum Glagolita Clozianus. Denkschriften der Kais. Akademie der Wissenschaften. Phil. -hist. Klasse X, Wien, 1860, 195-214.
Срезневский, И И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы.СПб., 1866. с. 163-220
Oblak, V. Zur Würdigung des Altslovenischen. Archiv für slavische Philologie, 15, 1893, 9-16.
Vondrák, V. Glagolita Clozuv. Praha, 1893. 127 pp.
Облак, В. Няколко бележки върху старославянските паметници. СбНУ,9, 1893. с. 9-16
Jagić, V. Bericht über einen mittelbulgarischen Zlattoust des 13-14. Jahrhunderts. Sitzungberichte der Akademie der Wissenschaften in Wien. Philosophisch-historische Klasse, 139, 1898. 4, 1-72
Thal, G. Textkritische Studien zu Homilien des Glagolita Clozianus. Archiv für slavische Philologie, 24, 1902. p. 514-554
Vondrák, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. Berlin, 1913. p. 266-267
Цонев, Б. История на българский език. І. С., 1919. с. 140-142
Огiенко, I.Исторiя церковно-слов янської мови.2. Варшава. 1928. с. 68-71
Vajs, J. Rukovět hlaholské paleografie. Praha, 1932. p. 128-130
Dostál, A. K hlaholskému pismu Clozova zborniku. - Slavia, 25, 1956, 217-220
Dostal, A. Glozianus. Staroslovensky hlaholsky sbornik Tridentsky a Innsbrucky. Fototypicke vydani rukopisu, cyrilsky prepis s poznamkami ke cteni rukopisu recke predlohy s kritickym aparatem; staroslovensky text v latinskem prepise s textove kritickymi poznamkami cesky preklad staroslovenskeho textu index slov a tvaru. Praha, 1959. 400 pp.
Dostal, A. Une datation de l'activite de St. Methode en Grande Moravie. Збoрник радова Византолошког института, 8, 1963. 1, 91-95
Bláhová, E. Homilie Clozianu a Homiliaře Mihanovičeva. Slavia, 32, 1963, 1-16
Marti, R. Die Evangelienzitate im Glagolita Clozianus.In: Colloquium Slavicum Basiliense. Gedenkschrift für Hildegard Schröder [Slavica Helvetica, 16]. Bern, 1981, 443-458


Асеманиево евангелие (Codex Assemani, Асеманиев кодекс)


Старобългарско глаголическо евангелие от втората половина на Х или от началото на XI в. Съдържа 158 пергаментни листа с размер 23x17 см. Краят му липсва, липсва също един лист в средата след л. 49. Текстът е написан в две колони на страница на листовете 1-41а и 42б -116 и в една широка колона на листовете 41б, 42а и 117-158. Всяка страница съдържа 26-30 реда текст; личат ясно следите от хоризонтално разчертаване на пергамента с острие, като са прибавени и по 4 (2) вертикални линии за ограничаване на колоните. В основния текст, т.е. в текста, писан от главния преписвач на евангелието, буквите не висят от линиите (т. нар. „висящо писмо"), а или са стъпили върху тях, или стоят между тях. Този факт сочи известна връзка с висящото писмо и, нов А.е. то е използувано, при това много неумело, само от втория преписвач, който е възстановил след известно време повредения (изтрит, избледнял) стар глаголически текст в трите колони 29c, 29d и 30a. Ръкописът е добре запазен и е много красив; най-красиво в него е самото глаголическо писмо със закръглени форми на буквите. То е по-служило като образец за формите на печатната глаголица, използувана от втората половина на XIX в. за издаване на древни глаголически паметници. Заглавните са цветни и богато орнаментирани; с различни по цвят бои са изписани литургическите указания и по-големите букви; много интересни са инициалните букви, които са оформе-ни художествено и с илюстративна цел на места са украсени с изображения на Христос, на Христос и самарянката, на Христос и слепеца, на Христос и Лазар, на Козма и Дамян, на Йоан Кръстител, на Петър и Павел и на други лица от евангелските разкази. Листовете са разположени по осем в тетрада, като в някои от тетрадите (4, 7, 11 и последната) броят им е нарушен. Отделните тетради са номерирани от самия преписвач с глаголически знаци, повечето от които личат добре и днес (само три знака не са се запазили). Асеманиевото евангелие се съхранява във Ватиканската библиотека в Рим под № 3 между славянските ръкописи (Соd. Vat. Slav. 3).
По тип Асеманиевото евангелие е изборно евангелие (апракос), кратка редакция, с месецослов, също кратка редакция. Първата част на ръкописа е изборно евангелие по реда на съботните и неделните четения, като се започне от Великден; втората част съдържа календарни бележки за християнските празници и чествуваните на съответния ден светци и избрани евангелски откъси, влизащи в службата през този ден (службите най-често са общи). В този си вид Асеманиевото евангелие е интересен обект за подробни текстологически проучвания както на изборното евангелие, така и на синаксара му. В досегашните изследвания преобладава мнението, че от всички старобългарски и други запазени стари славянски евангелия текстът на Асеманиевото евангелие стои най-близо до първоначалния слав. превод на Евангелието, направен през третата четвърт на IX в. от солунските братя Кирил и Методий на един югоизточен по тип български диалект. Смята се, че от известните стари редакции на изборните евангелия (прасирийска, източна, или визaнтийска, и западна, или александрийско-италийска) Асеманиевото евангелие се доближава най-често до т. нар. „смесен кодекс" от IX-Х в., който носи особеностите както на византийската (Константинополската), така и на прасирийската редакция. Потвърждаването на тази констатация е важна задача и за бъдещите изследвания, тъй като в науката съществува мнение, че Константин-Кирил е познавал много добре стария сирийски превод на Евангелието и при своя превод се е придържал може би към него.
В отделни моменти текстът на Асеманиевото евангелие се различава от обичайната практика на гръцките ръкописи от същия тип. Различията очевидно са се появили в протографа и другите междинни преписи, произлизащи от места, свързани с традициите на Охридското книжовно средище. Тези отклонения засега са само откривани, регистрирани и обяснявани, а в бъдеще предстои да се пристъпи към цялостна реконструкция на най-стария Кирило-Методиев текст. Много голям интерес предизвиква и синаксарът в основния текст на Асеманиевото евангелие. Текстологическото му проучване сочи паралели с някои гръцки синаксари от Х и началото на XI в. Особено важно е обстоятелството, че в този синаксар се намират най-старите вести за празнуване паметта на Кирил, Методий и Климент Охридски - едно от ярките доказател-ства за бълг. произход на паметника. Дадена е и годината на Климентовата смърт (916).
В Асеманиевото евангелие има много и интересни приписки, литургически указания и маргинални бележки. Те са няколко пласта - от различни автори и от различни десетилетия, дори векове. Някои от тях са излезли от ръката на основния преписвач - надписите вътре в текста, с които се означава началото на всяко четене, и бележките (с глаголица), с които се предписват текстът и пеенето (т. нар. литургически бележки. Повечето приписки са кирилски. Проучванията в последно време се съсредоточават главно върху тях, защото не са изцяло изследвани, а е ясно, че почти всички са писани по време, когато Асеманиевото евангелие с неговото глаголическо писмо все още е служело за църковна употреба. ... Досега няма единно мнение в науката за стойността на тези приписки. Палеографските и езиково-правописните им особености обаче налагат необходимостта да се провери прецизно отношението им към основния глаголически текст, още повече, че този текст е бил поправян на повредени (изтрити) места от по-късна ръка с глаголица с едноеров правопис, а в самото начало на ръкописа и с кирилица. ...
За времето на възникване на Асеманиевото евангелие са изказвани и продължават да се изказват различни предположения. Днес мненията се колебаят между средата или втората половина на Х в., от една страна, и началото на XI в., от друга. Различните подходи към този въпрос дават и различни резултати в посочените граници.
Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения-ориенталист Йосиф Симон Асемани, виден католически деец и тогавашен префект на Вати канската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия изток той го вижда в един славяногрц. манастир в Ерусалим, купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи. Поканен от Асемани да се произнесе върху старинността на новооткритото евангелие, Матей Караман, без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия Свидас (1081). Тази първа оценка, ма-кар и под формата на догадка, е твърде точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII в. Трябва да се има пред вид, че Асеманиевото евангелие е първият старобълг. глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани предава евангелието на Ватиканската библиотека, наречено вече с името на своя откривател.
Литература:
Assemani, J .S. Kalendaria eccelesiae universae.Roma, 1750, 568p.
Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae.- In: Scriptorum Veterum Collectio Vaticanis Codicibus. Actes Vaticanae, 1820, 7, Kalendaria Julii. Romae, 1820.
Dobrovsky J. Institutiones Linguae slavicae dialecti veteris. Vindobonae, 1822. p. 688-689.
Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae. - In: Maius, A. Catalogus codicum Bibliothecae Vaticanae. Codices Orientales.Romae, 1831, p. 105-106.
Kopitar, B. Glagolita Glozianus. Vindobonae, 1836, p. IV, X, XXV, XXVIII.
Kopitar, B. Hesychii glossographi discipulus et… Vindobonae, 1839, p.39-44.
Silvestre, J. B. Paleograpfie universelle. 4. Paris, 1841, p.242-243.
Срезневский, И.И Древние писмена славянские. Спб., 1848, с. 36.
Григорович, В.И. Статьи , касающиеся древнего сравянского языка. Казан, 1852, 62-63, 73-74.
Григорович, В.И. Исследования о древних памятниках старославянской литературы. Спб., 1852, с. 6, 10, 32-33.
Шафарик, П. Й. Взгляд на древность глагольской писменности.-ИИАН по ОРЯС, I, 1852, с. 367-389
Safarik, P. J. Pamatky hlaholskeho pisemnietvi. Praha, 1853, p. VII-VIII, 43-47.
Бодянский, О. М. О времени произхождения славянских письменл. М., 1855, с. 307.
Срезневский, И.И. Ватиканское глаголическое евангелие - ИИАН по ОРЯС, 10 , 1861-1863, л. 10, с. 160.
Racki, Fr. Uvod. - In: Assemanov ili Vatikanski evangelistar. Zagreb, 1865, p. V- XII, C-CXIX.
Jagic, V. Uvod. - In: Assemanov ili Vatikanski evangelistar. Zagreb, 1865, p. XII-XCIX.
Vondrak, V. Altslovenische Studien. Uber das gegenseitige Verhaltnis der altesten Evangelientexte.- Sitzungsberihte der philosophischhistorischen Classe der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften zu Wien, 122, 1890, p. 53-67.
Леонид архим. О родине и происхождении глаголицы и об ее отношени к кириллице. Спб., 1891.
Ягич, В. Глаголическое письмо.- В: Энциклопедия славянской филологии. 3.Спб.,
Цонев, Б. История на българский език. I. С., 1919, с. 163, 176-178.
Mladenov, St. Assemanski albo Watykanski Ewangeljars.- In: Slownik starozytnosci slowianskich. Zeszyt probny. Warszawa, 1934, p. 1-3.
Романски, Ст. Старобългарски език в образци. С., 1945, с. 19-27, 271-369.
Иванова-Мавродинова, В. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи.- Изкуство, 15, 1956, 7, с. 10-16.
Стоянов, Ст., М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. С., 1965, с.43-51.
Велчева, Б. Глаголицата и школата на Климент Охридски. - Кл. Охр., с. 133-141.
Райков Б. Ранни календарни вести за Климент Охридски. - Кл. Охр., с. 321, 322.
Велчева, Б. Към Добромировото евангелие.- В: Славистичен сборник. С., 1968, с. 126-128.
Илчев, П. Към проблема за езиковата сегментация на старобългарските текстовел . БЕ, 19, 1969, 3, с.220-228.
Илчев, П. Старобългарските алограми и тяхната дистрибуциял. - ККФ 2, с. 321-340.
Добрев, Ив. Глаголическият текст на Боянския палимпсест. С., 1972, с. 13-14.
Иванова - Мавродинова, В. Култура и изкуство през време на Първата българска държава. Глаголически ръкописи. - В: История на българското изобразително изкуство. I. С., 1976, с. 103-108.
Djurova, A. Die bulgarische Miniatur und das bulgarische Ornament im 10. bis 14. Jahrhundert. - Codices manuscripti, 4, 1978, p. 9-20.
Джурова, А., Б. Димитров. Славянски ръкописи , документи и карти за българската история от Ватиканската апостолическа библиотека и Секретния архив на Ватикана IX-XVII в. С., 1978.
Иванова-Мавродинова, В., Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. - В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, с. 190-193.
Джурова, А. Към въпроса за оформянето и украсота на старобългарските глаголически и кирилски паметници.- В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев, С., 1980, с. 308- 312.
Велчева, Б. Проблеми на глаголическата писменост.- ККФ 3, с. 167-171.
Джурова, А. Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. С., 1981, с. 17-21, 23, 27.
Иванова-Мавродинова, В., А. Джурова. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от Х в. I. Художествено-историческо проучване. С., 1981.
Минев, Д. Асеманиево евангелие. - В: Кирило-методиевска енциклопедия. 1. С., 1985, с.124-134.
Икономова, Ж. Асеманиево евангелие. -В: Старобългарски енциклопедичен речник. С., 1992, с.43-44.
Джурова, А. Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест : Vat. gr. 2502, С., 2002.


Мариинско евангелие

Старобългарско четириевангелие от Х в. Съдържа 173 л. пергамент, писани с обла глаголица, по 30 реда на страница. Намерено е през 1845 г. от известния руския славист В. Григорович в светогорския скит „Св. Дева Мария", откъдето произлиза и името му. Началото и краят на ръкописа са изгубени - липсва текстът от Матей 1, I-5,23, попълнен в Ягичевото издание с текст от Дечанското евангелие от XIII в., и Йоан 21:18-21:25. В средата липсват л. 134 (Йоан 1:1-5:23), на мястото на който по-късно е вмъкнат лист с кирилско писмо, и л. 167 (Йоан 18:13-18:29), заменен в изданието на Ягич с текст от Зографското евангелие. Пред евангелията от Лука и Йоан има миниатюрни изображения на съответните евангелисти. Паметникът произхожда от югозападната българска глаголическа традиция. Първоначалното предположение на В. Ягич във връзка със западна сърбо-хърватска езикова област днес няма под-дръжници. Най-вероятно ръкописът е писан някъде в югозападна българска говорна област, Мариинското евангелие показва подчертана архаичност в областта на морфологията; фонетиката му отразява по-късна фаза от раз-витието на старобългарския език, а в лексикално отношение следва първоначалния Кирило-Методиев евангелски превод. Днес запазените части на паметника се намират в различни книгохранилища. Основната му част (171 л.) са в Григоровичевата сбирка в РГБ (Григ. 6 или Муз. 1689); два л. от ръкописа, известни като Михановичеви листа, се съхраняват във Виенската национална библиотека (Cod. Slav. 146).
Литература:
Miklosich, Fr. Glagolitisches Fragment: Evang. Joann. 19.9 bis 19.28. In: Slavische Bibliothek. Beiträge zur slavischen Philologie und Geschichte. 1. WIen, 1851, 261-263.
Григорович, В. И. 1. Предварительные сведения, касающиеся литературы церковно-славянской. 2. О древнейших памятниках церковно-славянской литературы. В: В. И. Григорович. Статьи, касающиеся древнего славянского языка. Казань, 1852, 53-70, 74
Шафарик, П. И. Взгляд на древность глагольской письменности. ИОРЯС, 1, 1852, 369
Срезневский, И. И. Исследования о древних памятниках старославянской литературы. ИОРЯС, 1, 1852, 85, 103-104
Срезневский, И. И. Исследования о древних памятниках старославянской литературы. 4. Глагольское четвероевангелие В. И. Григоровича. ИОРЯС, 2, 1853, 241-247.
Šafařík, P. J. Památky hlaholského písemnictví. Praha, 1853, VIII-IX, 47-50
Berčić, J. Chrestomathia linguae veteroslovenicae charactere glagolitico e codicibus, codicum fragmentis et libris impressis. Pragae, 1859, 66-69.
Срезневский, И. И. Из обозрения глаголических памятников. Известия Императорского археологического общества, 4, 1863, 1, 1-16
Срезневский, И. И. Древние глаголические памятники, сравнительно с памятниками кириллицы. СПб., 1866, 91-115, 157-162
Викторов, А. Е. Собрание рукописей В. И. Григоровича. М., 1879, 6.
Jagicćр V. Prolegomena. In: Quattor evangeliorum Codex glagoliticus olim Zographensis, nunc Petropolitanus. Berolini, 1879, XXXVIII-XLV.
[Ягич, В.] Евангелие от Луки. Из глаголической рукописи XI в. СПб., 1880-1881, 110 с.
Ягич, В. Образцы языка церковнославянского по древнейшим памятникам глаголической и кирилловской письменности (Specimina linguae palaeoslovenicae). СПб., 1882, 9-13.
Ягич, В. Памятник глаголической письменностй. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями. СПб., 1883.
П Бузук, П. Замечания о Мариинском евангелии. - Изв. ОРЯС, т. 29, 1924, 1925, 307-368.
Григорович, В. Очерк путешествия по Европейской Турции. Казань, 1877, с. 72.
Милетич, Л. Особеностите на езика в Мариинския паметник. - Периодическо списание, 5, 1886, 19-20, 219-252.
Тихомиров, Н. Б. Каталог русских и славянских пергаменнвд рукописей XI-XII вв., хранящихся в Отделе рукописей Государственной библиотеки СССР им. В. Ленина. - Записки Отдела рукописей, 1962, вып. 25, 144-148, 154-159.