ГЛАГОЛИЦАТА В РУСКИТЕ ЗЕМИ

Първите княжески центрове в руските земи са градовете Киев и Новгород. Началото на Киевска Рус е поставена с обединението на Киев и Новгород през 882 г. от княз Олег. Кирило-методиевските традиции проникват рано в Киевска Рус /от нач. на ІХ в./ с разпространение на християнската религия от България и Чехия. Двете славянски азбуки - кирилицата и глаголицата се използват паралелно от монаси, а в държавническите актове малко преди покръстването. Допълнително писмената са популяризирани след 971 г., когато български монаси емигрират в руските земи след завладяването на Източна България от визнтийците. По този начин са преписани и запазени оригинални старобългарски произведения.

В края на Х в. Русия е сред малкото останали езически държави в Европа, въпреки че християните в страната съвсем не са малко. Ето защо княз Владимир през 988 г. се покръства и налага християнството за официална религия. Покръстването е извършено от визнтийска мисия с голямо българско участие.

Кръщението оказва стимулиращо влияние за разпространение на славянските азбуки. След период на съвместно използване, засвидетелствано в смесени кирилско-глоголически надписи, глаголицата е изместена от кирилицата и забравена. А тя не е била и еднакво използвана. В Новгород са засвидетелствани повече глаголически паметници, докато в Киев е използвана спорадично. Със сигурност глаголицата е използвана в Русия и през ХІІ в., а след това още известно време, но в качеството си на тайнопис. До днес е запазена много малка част от богатото оригинално глаголическо наследство:

- Гнездов надпис от първата половина на Х в.;

- Надпис върху прешлен от средата на Х в. от Рюриковото градище край Новгород;

- 7 глаголически надписа и 3 смесени глаголическо-кирилски надписи върху стара мзилка в новгородската църква "Св. София" /950-1018 г./;

- Кирилски надпис "Господи помози" с 3 глаголически букви в катедралата "Св.София" в Киев;

- Смесен кирилско-глаголически надпис от първата четвърт на ХІІ в. в Юревския манастир в Новгород;

- Погодински кирилско-глаголически листове. Два пергаментни листа от ХІІ в. изписани на кирилица. В текста са вмъкнати 91 пъти 15 глаголически букви. Религиозният текст е открит от руския учен М. П. Погодин и носят неговото име. Сега се съхраняват в Руската национална библиотека "Салтиков-Шчедрин" в Санкт - Петербург.

По-късното разпространение и използване на глаголицата има хърватски произход. Т. напр. хърватският доминикански монах Бенямин от Сплит е главен съветник на новгородския архиепископ Генадий от 1490 до 1510 г. Монахът отлично знаещ църковнославянски и латински език, превежда от латински на руски език някои части на библията и други религиозни и богослужебни книги, а също така превежда и най-старата руска библия - Генадиевата библия през 1491 г.

Макар глаголицата да не си извоюва стабилни позиции в Русия, руските учени филолози и историци създават първата и най-добра школа за изучаване на това писмо.

За глаголицата

ДОБРЕ ДОШЛИ В МОЯ БЛОГ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИСТОРИЯ И ОТ ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА И СЛАВЯНСКА АЗБУКА - ГЛАГОЛИЦАТА .

ГЛАГОЛИЦАТА КАТО АЗБУКА

Глаголицата е най-старата славянска азбука. Създадена е от солунските братя Св. св. Константин-Кирил Философ и Методий през 855 г., за да бъде използвана за християнизиране на длавяните-езичници. До 863 г. братятя превеждат на старобългарски език, използвайки азбуката си, необходимите богослужебни книги от гръцки език.

Названието "глаголица" идва от думата "глаголъ", означаваща дума. Това е и името на четвъртата буква от азбуката -"Г". Втората славянска азбука - кирилицата, на която пишем днес, е създадена от Св. Климент Охридски в кр. на ІХ в. в българските земи и наречена с това си име в чест на Св. Константин-Кирил Философ. Кирилицата постепеннто измества глаголицата главно поради по-лесното си изписване.

Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. Според различни теории оригиналните букви са заимствани от прабългарски руни - проф. Васил Йончев, от древни славянски руни, от източни азбуки - руските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров, а други намират гръцко влияние. Каквато и да е истината, факт е че братята са високо образовани и писмеността им отразява всички звукови особености на старобългарския. език. Глаголицата е съставена само от един вид букви - няма главни и малки. Според графичното представяне азбуката се развива в две форми: обла глаголица /българска/ и ъглеста глаголица /хърватска/.

ВЕЛИКОМОРАВСКАТА МИСИЯ

През 863 г. византийският император Михаил ІІІ изпраща св. братя да покръстят западните славяни и да организират богослужение на славянски език, като по този начин противодействат на немстата политическа и културна експанзия. Новите букви и преведените книги са пренесени в Блатненското /Долнопанонското/ княжество на княз Коцел и във Великоморавия, посрещнати радушно от княз Ростислав. Князът осигурява чудесни условия за работа на Великоморавската книжовна школа основана от братята и подготвяща бъдещи просветители. Междувременно Св. Кирил защитава и извоюва узаконяването на славянската писменост от папата в Рим, където и умира, а брат му Св. Методий през 870 г. е ръкоположен за епископ на "славянския език" в Моравия и Панония.

Върху славянското дело във Великоморавия е нанесен силен удар след смъртта на еп. Методий през 885. Наследникът на кн. Ростислав - Светополк, подпомага немското духовенство в княжеството. Книжовното наследство е почти изцяло унищожено, а талантливите ученици са изгонени. Една част от учениците спасяват себе си и азбуката по адриатическото крайбрежие в днешните земи на Хърватска и Словения. Друга част, най-талантливите ученици - Горазд, Сава, Климент, Наум, Ангеларий, а вероятно и други, спасяват делото в приелата наскоро християнство България.

ГЛАГОЛИЦАТА В БЪЛГАРИЯ

С помощта на княз Борис учениците създават две значими книжовни средища - Преславската и Охридската книжовни школи. Тези огнища пръскат просветителски искри по целия Блкански полуостров, Близкия изток, руските земи и западно славянските земи. Важни глаголически средища у нас се изграждат и в манастирите в селата Равна /Провадийско/, Черноглавци /Шуменско/, Цар Асeн /Силистренско/, Крепча /Търговищко/, Мурфатлар /Басараб - Сев. Добруджа, дн. в Румъния/ и др.

Глаголически паметници от българската етническа територия:

І. Надписи-графити

1. Преслав - Кръглата църква: Преславски абецедар от първата половина на Х век, надпис от нач. на Х в., буква "дзело" от средата на Х в., част от глголически надпис от кр. на Х или нач. на ХІ в., кирилски надпис с глаголическа буква;

2. с. Калугерица, общ. Каспичан - смесен кирилско-глаголически надпис в скална църква;

3. с. Цар Асен, Силистренско - 3 глаголически букви в летописен кирилски надпис на монаха Манасий от началото на Х в.

4. с. Равна, Провадийско - 3 глаголически надписа в средновековния манастир "Св. Богородица";

5. с. Крепча, Търговищко - смесени кирилско-глаголически надписи;

6. с. Басараб /Мурфатлар/, Северна Добруджа - името "ИЛИЪ" на глаголица и отделни глаголически букви в кирилски надписи, датировка в 972 г.;

7. Охрид, Република Македония - 2 смесени кирилско-глаголически надписи върху колона в църквата "Св. Архангели" в манастира "Св. Наум", датировка кр. на ІХ-нач. на Х в.

ІІ. Глаголически ръкописи:

1. Асеманиево евангелие (Codex Asemani) - от края на Х-нач. на ХІ в., 158 пергаментови листа;

2. Зографско еватгелие - края на Х-първа половина на ХІ в., 288 пергаментни листа;

3. Клоцов сборник - Х в., 14 листа

4. Мариинско евангелие - кр. Х-нач. ХІ в., 173 пергаментни листа;

5. Охридско евангелие /Охридски глаголически листи/ - ХІІ в., 2 пергаментни листа;

6. Псалтир на Димитър Олтарник - кр. на ХІ-нач. на ХІІ в., 145 пергаментни листа;

7. Рилски глаголически листи - ХІ в., 8 листа;

8. Синайски малък миней - ХІ-ХІІ в., 2 пергаментни листа;

9. Синайски мисал - кр. на Х- нач. на ХІ в., 80 пергаментни листа;

10. Синайски молитвеник /требник, евхлогий/ - Х в., 137 пергаментни листа;

11. Синайски псалтир - ХІ в., 209 пергаментни листа.

ІІІ. Глаголически палимпсести:

1. Боянски палимпсест - кр. на ХІ в.;

2. Зографски палимпсест - ХІІ в.;

3. Палимпсест на Лънт /Ленинградски палимпсест, Ленинградски октоих/ - ХІІІ в.;

4. Синайски глаголически палимпсест /Синайски фрагменти/ - втора половина на ХІ в.

ІV. Кирилски ръкописи с глаголически следи:

1. Битолски триод - втора половина на ХІІ в.;

2. Болонски псалтир - 30-те г. на ХІІІ в.;

3. Енински апостол - втора половина на ХІ в.;

4. Македонски /Гилфердингов/ лист - края на ХІ в.;

5. Охридски апостол - кр. на ХІІ в.;

6. Триоден фрагмент /Фрагмент на Кодов, Ресенски фрагмент/ - кр. на ХІ-нач. на ХІІ в.