Славянската писменост в словашките и унгарските земи

Славянското население в днешните словашки земи векове след разпадане на Великоморавия не успява да създаде своя държава. Така словаците живеят под скиптъра на чешката, германската, унгарската и австрийската корона.

Оскъдните данни, с които разполагаме говорят, че православното население в Словакия, Унгария и Трансилвания има свои манастири до средата на ХІІ век, в които развива глаголически и кирилски традиции и поддържа славянско богослужение. Такива книжовни манастирски средища има във Вишеград, Веспрем, Тихани, Дунапантеле, Севасентдеметре /дн. Сремска Митровица/, Марошвар. Манастирът в Марошвар е построен от унгарския феодал Айтон през 40-те години на ХІ век, когато Айтон приема християнството от православен обряд в град Видин. За кратко /1055-1061 г./ във Вишеградския манастир са приютени прогонените от Сазавския манастир монаси-глаголаши. Според унгарския славист проф. П. Кирай манастирът в Марошвар е глаголически център за Трансилвания. През 1014 г. съборът на епископите разрешава на словаците да четат в големите храмове Евангелието на славянски език, а в малките храмове - само молитвата "Отче наш". Синодален декрет от 1114 г. разрешава издаването на кръщелни свидетелства на славянски език.

Освен тези оскъдни следи за присъствие на славянските азбуки сред славяните в Словакия и Унгария, проф. Кирай твърди, че глаголицата е оказала влияние и върху неславянския народ на унгарците. Те заимстват за своето руническо писмо през Х век, попадайки в днешната си родина, глаголически букви за звуците "О" и "Е".

ГЛАГОЛИЦАТА В ЧЕШКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ХІV-ХV ВЕК

Възстановяването на кирили-методиевската глаголическа традиция в Чехия е свързана с името на великия чешки крал и германски император Карл ІV /1347-1378 г./. Славянското дело не е чуждо на владетеля, но малко се знае, през 1337 г. /на 21 год. възраст/ той посещава хърватския град Сень, като част ог добрите вековни връзки между Хърватска и Чехия, и се сближава с хърватския аристократ-глаголаш Бартоломео Фрнкопан. По време на посещенията си в сенската катедрала /единствената хърватска католическа катедрала, в която чак до Ватиканския събор през 1962-65 г. се служи не на латински език, а само на хърватски език с богослужебни книги на глаголица/ се запознава с най-старата славянска азбука и решава да покровителства славянското книжовно дело. Това става реалност в Чехия и благодарение на помащта на папа Климент VІІ /1342-1352 г./ и на хърватските глаголаши.

На 21 ноември 1347 г. младият император Карл ІV, с разрешителното Нюрнбергско писмо на папа Климент VІІ, в което изрично е указано, че патрони на манастира са светите братя Кирил и Методий, основава в квартал Вишеград в Прага манастирът Емауз /Словани, На слованех/. Манастирът се изгражда като единственият център на славянството сред латинското обкръжение в Чехия през ХІV-ХV век. И днес манастирът е сред най-красивите готически паметници. Манастирът е построен край по-старата църква "Св. Козма и Дамян" и получава библейското име Емауз. Ядрото на манастирското братство са хърватски глаголаши-бенедиктински монаси от Хърватска, Далмация и Босна, а първите 80 монаси са от хърватския остров Пашман. Братството избира първия абат - Павел І Урсинус на 21 септември 1348 г. Хърватските монаси донасят религиозни книги написани с хърватска глаголица. В обителта се развива трескава книжовна дейност - преписват се и се превеждат книги от латински на хървтски език, пишат се оригинални произведения на чешки език с глаголически букви /житията на Св. Вацлав от 1379 г., на Св. Вит, на Св. Константин-Кирил Философ, старочешкия превод на Библията от 1416 г., библейски предания - Коместор, Пасионал/, обучават се чешки младежи-монаси. Най-известният паметник е втората част на Реймското евангелие, написана в манастира с глаголически букви през 1395 г. след първата, Сазавска, част написана по-рано в Сазавския манастир на кирилица. Над евангелието се заклеват при коронацията си френските крале Шарл ІХ, Анри ІІ, Луи ХІІІ и Луи ХІV. Изключително активна дейност като писар извършва монхът Ян през 50-те и 60-те г. на ХІV в.

Постепенно се увеличава делът на монсите от чешки произход и след смъртта на втория абат - Ян Хорват, през 1389 г. начело на братството застава чехът Павел Кржиж. По негово време се оформя старочешкия език и правопис. Мнстирът оказва влияние върху оформянето на латинския чешки правопис по времето на Ян Хус, върху написването на латинската Моравска легенда, служби, Пространното житие на Св. Прокоп и др. примери. С помощта на полския крал Владислав ІІІ Ягело Емаузкият манастир създава свои филиали в Полша /манастирите в Краков и Силезия/, в които се развива подобна книжовна дейност.

Глаголицата се употребява в манастира до 1434 г., когато умира абат Ржхорж Кржиж. Ръководството на манастира е поето от хусисти. Те отдават предпочитание на литургия на чешки език, но само с латинска азбука и в манастира остават само чешки монаси-хусисти. Последният хусистки абат е Матоуш Филомен Бенешовски /1582-1589 г./, а неговият приемник абат Павел Хорски със съгласието на германския император Рудолф ІІ въвежда отново латинската литургия. През 1635 г. манастирът е отстъпен на испански и немски бенедиктинци, чешкото братство е преместено в манастира "Св. Миклуш" в "Старе место" и литургията на чешки език е прекратена. Със създаването на чехословашката държава през 1918 г. немските монаси са изгонени и заменени от чехи. От 1919 г. до затваряне на манастира от нацистите на 22 юли 1942 г. пет пъти годишно се служи глаголическа литургия. В годините на Втората световна война манастирът пострадва от англо-американските бомбардировки. През 1945 г. възстановените сгради са превърнати в санаториум, а днес манастирът е музей.

Възстановяването на кирило-методиевите традиции в Чехия е извършено от далновидния държавник Карл, който ориентира Чешкото кралство към Изтока и търси по-голяма политическа и културна независимост за чешкия народ. Манастирът има голям принос за създаване на чешкия правопис и чешкия книжовен език, за развитието на чешката литература.

ГЛАГОЛИЦАТА В ЧЕШКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ Х-ХІ ВЕК

Кирило-методиевите традиции в чешките земи водят началото си от Великоморавия. Чешкото княжество с център Прага се обособява след смъртта на великоморавския княз Светополк и нашествията на маджарите през 906 г., макар чешките племена добиват по-широка самостоятелност още в 895 г.

След прогонването на методиевите ученици от Великоморавия през 885 г., славянската книжовна дейност не секва изведнъж в чешките земи, покровителствана от отделни князе като Борживой. В отделни манастири продължават да се правят славянски преводи от латински език, а вероятно са създавани и оригинални, но в оригинал от тях нищо не е запазено. Косвени свидетелства за славянска книжовна дейност на глаголица се съдържа в "Хрониката на Св. Козма Пражки", в "Храдицко-опатовицки летописи", "Далимилова хроника". Постепенно под натиска на немското и чешкото латиноезично духовенство кирило-методиевсите традиции заглъхват в Чехия. Последното средище на славянска книжовност през ХІ в. е Сазавският бенедектински манастир. Основен извор за историята му в този период са двете жития на Св. Прокоп. Манастирът поддържа връзки с руски и унгарски културни центрове.

Сазавският манастир е основан през 1032 г. от отшелника Св. Прокоп, подкрепен от чешките князе Олдрижих /1012-1034 г./ и Бржетислав І. Манастирът е построен в централната част на страната, на брега на р.Сазава - десен приток на р. Вълтава, на 60 км от столицата Прага. Това е четвъртият чешки манастир и първия специално създаден да бъде средище на славянската литургия във връзка със стремежите на княз Олдрижих за църковна и политическа самостоятелност. Поради светският характер на дарителството, манастирът запазва значителна независимост от подчиненото на Рим Пражко епископство.

Основателят и първи абат /игумен/ на манастира Св. Прокоп е национален чешки светец. Известният духовен и просветен деец се ограмотява на славянска глаголическа писменост във Вишеградския манастир. Абат на манастира е до самата си смърт на 25 март 1053 г., а канонизиран за светец на 4 юни 1204 г.

През 1055 г. княз Спитихнев ІІ прекъсва славянското богослужение в манастира прогонвайки монасите и заменяйки ги с латинизирани монаси-бенедектинци. Абат Вит и сазавските монаси са приютени за кратко във Вишеградския манастир. През 1061 г., новият чешки княз Вратислав ІІ /1061-1092 г./, връща монасите в Сазава и покровителства славянската просвета. Неговият приемник крал Бржетислав ІІ с указ он 30 януари 1097 г. изгонва монасите от манастира и го дарява на латинизирани монаси-бенедиктинци от Бржевновския манастир. Влияние за решението оказва булата на папа Григорий VІІІ от 1080 г., с която се забранява славянското богослужение в Чехия. С това се слага край на славянската литургия и писменост в Чехия. По време на хусистките войни Сазавският манастир е разграбен. Днес манастирът е превърнат в музей, в който се проследява развитието на чешката писменост и култура. В едно от помещенията, наречено "хървтска соба" е разположена експозиция посветена на делото на хърватските монаси-глаголаши в пражки манастир Емауз през ХІV-ХV век,

Монасите от Сазавския манастир през ХІ в. извършват активна просветна дейност - превеждат и преписват религиозни книги, с които се извършва богослужението. Познават латиницата и двете славянски азбуки. На кирилица тук е написна първата част на т. нар. Реймско /Сазово-Емаузко/ евангелие, докато втората част е написана на глаголица в друг чешки манастир, Емауз, в 1395 г. През Цариград евангелието попада във Франция и над него са се клели френски крале по време на коронацията си. Сега евангелието е културен паметник на Франция и се съхранява в Градската библиотека в гр. Реймс.

От паметниците написани на глаголица в Сазава са запазени Киевски и Пражки листове - чешка редакция на старобългарски език. Пражките листи са два / като първият е палимпсест/, част от литургична книга. Съхранявт се в Пражки храд, а са открити за науката през 1855 г. от учения К. Хофер в подвързията на латински ръкопис от ХІ в. в библиотеката на църквата "Св. Вит" в Прага. Киевските листи саглаголически требник от 7 листа. Открити са в Йерусалим през 1874 г. от руския учен И. Стрезневски, който ги пренася в Киевската духовна академия, където се съхраняват досега. Според някои учени дело на манастира, или поне свързани с него, са глоси /приписки към латински текстове: Виенски /Ягичови/ глоси, Райхрадски глоси и Глоси на Патера.

Преки сведения за славянско просветно дело в Чехия в периода ХІІ-ХІV в. липсват. Въпреки това делото на монасите от културното огнище в Сазава пръска искри на просветителство и споменът за това е оцелял, както са оцелели част от произведенията.

ГЛАГОЛИЦАТА В СЛОВЕНСКИТЕ ЗЕМИ

Върху най-източните части на дн. Словения, както и върху други земи по долния Дунав, през 833 г., с германска помощ, княз Прибина създава Долнопанонското /Блатненско/ княжество със столица гр. Блатноград /дн. унгарски град Салашвар/. В канонично църковно отношение тези земи са част от Залцбургската архиепископия.

Началото на разпространение на глаголицата и на славянското богослужение е поставено през 867 г., когато прибиновият син Коцел поканва Св. братя Кирил и Методий. В Блатноград те обучават 50 младежи. Няма запазени сигурни свеения за разпространение на азбуката, но вероятно глаголическото влияние не е било голямо поради силното германско противодействие. Затова може да приемем, че краят на разпространение на глаголическата писменост следва да се отнесе към периода 871 /заточението на еп. Методий в баварски манастир/ - 885 г. /прогонване на методиевите ученици от Великоморавия/. Не по-дълга е историята и на държавата. След смъртта на княз Коцел в 874 г. неговото княжество, княжеството на източноалпийските славяни Каринтия и др. славянски земи, са превзети от германците и обединени във воеводство. По-късно са част от Свещената германска империя, а след разпадането и - до чк до 1918 г. са австрийска територия.

Вторият период на разпространение на глаголицата започва от средата на ХV век, когато тази азбука и славянското богослужение са пренесене в словенските земи от хърватски монаси-глаголаши, избягали от турските нашествия в Хърватско. Те се установяват в южните адриатически райони / в Истрия и край Копърския залив/. По тези места от са известни над 80 епиграфски паметници от 25 селища от периода ХV-ХVІ век /Заниград - 1447 г., Предлока - 1461 и 1466 г., Двори - 1468 г., Стара Фружина и Бохин - 1475 - 1499 г., Бодече - 1496 и др./. Надписите са написани на хърватски език /чакавски диалект/ и на словенски език. Важна роля за разпространение и налагане на писмеността имат хърватските монаси, назначавани за капелани. Интересни са запазените протоколи на еп. Томаж Хрен за ръкополагане на лица за свещеници след задължителен изпит за грамотност по глаголица.

През ХVІ в. глаголицата се употребява в над 60 писмени предупреждения, т. нар. "тирски гласове", с които граничните стражи в Сен, Чрномел и др. места предупреждава населението за предстоящи турски нападения.

От ХV-ХVІІ в. е запазено и голямо количество религиозна литература: 42 мисала, 55 бревиара, 1 хомилиар. На глаголица са водени дори църковни регистри / на Францисканските манастири в Кървавци при Копър от 1675 г., в долината при Триест в периода 1548-1608 г. и др./.

Кирило-методиевите традиции в словенските земи през ХV-ХVІІ в. имат хърватски произход и глаголицата е от ъглест тип. Различните типове светски и религиозни паметници написани на глаголица са доказателство за широкото разпространение на тази азбука и паралелната и употреба сред населението ведно с латиницата. През ХVІІІ в. глаголическата писменост е ограничена и изоставена поради крайно негативното отношенение на висшия клир на Католическата църква към тази азбука и изобщо към славянското богослужение.

ГЛАГОЛИЦАТА В РУСКИТЕ ЗЕМИ

Първите княжески центрове в руските земи са градовете Киев и Новгород. Началото на Киевска Рус е поставена с обединението на Киев и Новгород през 882 г. от княз Олег. Кирило-методиевските традиции проникват рано в Киевска Рус /от нач. на ІХ в./ с разпространение на християнската религия от България и Чехия. Двете славянски азбуки - кирилицата и глаголицата се използват паралелно от монаси, а в държавническите актове малко преди покръстването. Допълнително писмената са популяризирани след 971 г., когато български монаси емигрират в руските земи след завладяването на Източна България от визнтийците. По този начин са преписани и запазени оригинални старобългарски произведения.

В края на Х в. Русия е сред малкото останали езически държави в Европа, въпреки че християните в страната съвсем не са малко. Ето защо княз Владимир през 988 г. се покръства и налага християнството за официална религия. Покръстването е извършено от визнтийска мисия с голямо българско участие.

Кръщението оказва стимулиращо влияние за разпространение на славянските азбуки. След период на съвместно използване, засвидетелствано в смесени кирилско-глоголически надписи, глаголицата е изместена от кирилицата и забравена. А тя не е била и еднакво използвана. В Новгород са засвидетелствани повече глаголически паметници, докато в Киев е използвана спорадично. Със сигурност глаголицата е използвана в Русия и през ХІІ в., а след това още известно време, но в качеството си на тайнопис. До днес е запазена много малка част от богатото оригинално глаголическо наследство:

- Гнездов надпис от първата половина на Х в.;

- Надпис върху прешлен от средата на Х в. от Рюриковото градище край Новгород;

- 7 глаголически надписа и 3 смесени глаголическо-кирилски надписи върху стара мзилка в новгородската църква "Св. София" /950-1018 г./;

- Кирилски надпис "Господи помози" с 3 глаголически букви в катедралата "Св.София" в Киев;

- Смесен кирилско-глаголически надпис от първата четвърт на ХІІ в. в Юревския манастир в Новгород;

- Погодински кирилско-глаголически листове. Два пергаментни листа от ХІІ в. изписани на кирилица. В текста са вмъкнати 91 пъти 15 глаголически букви. Религиозният текст е открит от руския учен М. П. Погодин и носят неговото име. Сега се съхраняват в Руската национална библиотека "Салтиков-Шчедрин" в Санкт - Петербург.

По-късното разпространение и използване на глаголицата има хърватски произход. Т. напр. хърватският доминикански монах Бенямин от Сплит е главен съветник на новгородския архиепископ Генадий от 1490 до 1510 г. Монахът отлично знаещ църковнославянски и латински език, превежда от латински на руски език някои части на библията и други религиозни и богослужебни книги, а също така превежда и най-старата руска библия - Генадиевата библия през 1491 г.

Макар глаголицата да не си извоюва стабилни позиции в Русия, руските учени филолози и историци създават първата и най-добра школа за изучаване на това писмо.

За глаголицата

ДОБРЕ ДОШЛИ В МОЯ БЛОГ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИСТОРИЯ И ОТ ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА И СЛАВЯНСКА АЗБУКА - ГЛАГОЛИЦАТА .

ГЛАГОЛИЦАТА КАТО АЗБУКА

Глаголицата е най-старата славянска азбука. Създадена е от солунските братя Св. св. Константин-Кирил Философ и Методий през 855 г., за да бъде използвана за християнизиране на длавяните-езичници. До 863 г. братятя превеждат на старобългарски език, използвайки азбуката си, необходимите богослужебни книги от гръцки език.

Названието "глаголица" идва от думата "глаголъ", означаваща дума. Това е и името на четвъртата буква от азбуката -"Г". Втората славянска азбука - кирилицата, на която пишем днес, е създадена от Св. Климент Охридски в кр. на ІХ в. в българските земи и наречена с това си име в чест на Св. Константин-Кирил Философ. Кирилицата постепеннто измества глаголицата главно поради по-лесното си изписване.

Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. Според различни теории оригиналните букви са заимствани от прабългарски руни - проф. Васил Йончев, от древни славянски руни, от източни азбуки - руските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров, а други намират гръцко влияние. Каквато и да е истината, факт е че братята са високо образовани и писмеността им отразява всички звукови особености на старобългарския. език. Глаголицата е съставена само от един вид букви - няма главни и малки. Според графичното представяне азбуката се развива в две форми: обла глаголица /българска/ и ъглеста глаголица /хърватска/.

ВЕЛИКОМОРАВСКАТА МИСИЯ

През 863 г. византийският император Михаил ІІІ изпраща св. братя да покръстят западните славяни и да организират богослужение на славянски език, като по този начин противодействат на немстата политическа и културна експанзия. Новите букви и преведените книги са пренесени в Блатненското /Долнопанонското/ княжество на княз Коцел и във Великоморавия, посрещнати радушно от княз Ростислав. Князът осигурява чудесни условия за работа на Великоморавската книжовна школа основана от братята и подготвяща бъдещи просветители. Междувременно Св. Кирил защитава и извоюва узаконяването на славянската писменост от папата в Рим, където и умира, а брат му Св. Методий през 870 г. е ръкоположен за епископ на "славянския език" в Моравия и Панония.

Върху славянското дело във Великоморавия е нанесен силен удар след смъртта на еп. Методий през 885. Наследникът на кн. Ростислав - Светополк, подпомага немското духовенство в княжеството. Книжовното наследство е почти изцяло унищожено, а талантливите ученици са изгонени. Една част от учениците спасяват себе си и азбуката по адриатическото крайбрежие в днешните земи на Хърватска и Словения. Друга част, най-талантливите ученици - Горазд, Сава, Климент, Наум, Ангеларий, а вероятно и други, спасяват делото в приелата наскоро християнство България.

ГЛАГОЛИЦАТА В БЪЛГАРИЯ

С помощта на княз Борис учениците създават две значими книжовни средища - Преславската и Охридската книжовни школи. Тези огнища пръскат просветителски искри по целия Блкански полуостров, Близкия изток, руските земи и западно славянските земи. Важни глаголически средища у нас се изграждат и в манастирите в селата Равна /Провадийско/, Черноглавци /Шуменско/, Цар Асeн /Силистренско/, Крепча /Търговищко/, Мурфатлар /Басараб - Сев. Добруджа, дн. в Румъния/ и др.

Глаголически паметници от българската етническа територия:

І. Надписи-графити

1. Преслав - Кръглата църква: Преславски абецедар от първата половина на Х век, надпис от нач. на Х в., буква "дзело" от средата на Х в., част от глголически надпис от кр. на Х или нач. на ХІ в., кирилски надпис с глаголическа буква;

2. с. Калугерица, общ. Каспичан - смесен кирилско-глаголически надпис в скална църква;

3. с. Цар Асен, Силистренско - 3 глаголически букви в летописен кирилски надпис на монаха Манасий от началото на Х в.

4. с. Равна, Провадийско - 3 глаголически надписа в средновековния манастир "Св. Богородица";

5. с. Крепча, Търговищко - смесени кирилско-глаголически надписи;

6. с. Басараб /Мурфатлар/, Северна Добруджа - името "ИЛИЪ" на глаголица и отделни глаголически букви в кирилски надписи, датировка в 972 г.;

7. Охрид, Република Македония - 2 смесени кирилско-глаголически надписи върху колона в църквата "Св. Архангели" в манастира "Св. Наум", датировка кр. на ІХ-нач. на Х в.

ІІ. Глаголически ръкописи:

1. Асеманиево евангелие (Codex Asemani) - от края на Х-нач. на ХІ в., 158 пергаментови листа;

2. Зографско еватгелие - края на Х-първа половина на ХІ в., 288 пергаментни листа;

3. Клоцов сборник - Х в., 14 листа

4. Мариинско евангелие - кр. Х-нач. ХІ в., 173 пергаментни листа;

5. Охридско евангелие /Охридски глаголически листи/ - ХІІ в., 2 пергаментни листа;

6. Псалтир на Димитър Олтарник - кр. на ХІ-нач. на ХІІ в., 145 пергаментни листа;

7. Рилски глаголически листи - ХІ в., 8 листа;

8. Синайски малък миней - ХІ-ХІІ в., 2 пергаментни листа;

9. Синайски мисал - кр. на Х- нач. на ХІ в., 80 пергаментни листа;

10. Синайски молитвеник /требник, евхлогий/ - Х в., 137 пергаментни листа;

11. Синайски псалтир - ХІ в., 209 пергаментни листа.

ІІІ. Глаголически палимпсести:

1. Боянски палимпсест - кр. на ХІ в.;

2. Зографски палимпсест - ХІІ в.;

3. Палимпсест на Лънт /Ленинградски палимпсест, Ленинградски октоих/ - ХІІІ в.;

4. Синайски глаголически палимпсест /Синайски фрагменти/ - втора половина на ХІ в.

ІV. Кирилски ръкописи с глаголически следи:

1. Битолски триод - втора половина на ХІІ в.;

2. Болонски псалтир - 30-те г. на ХІІІ в.;

3. Енински апостол - втора половина на ХІ в.;

4. Македонски /Гилфердингов/ лист - края на ХІ в.;

5. Охридски апостол - кр. на ХІІ в.;

6. Триоден фрагмент /Фрагмент на Кодов, Ресенски фрагмент/ - кр. на ХІ-нач. на ХІІ в.